Aврелий Августин (354-430)
Aврелий Августин
Роден е на 13 ноември 354 година в Тагаст, малък град в днешен Алжир, който на времето е бил римска провинция. Баща му, дребен земевладелец, при раждането на Августин е бил еретик. Приема християнството едва преди смъртта си през 372 година. Майка му, благочестива християнка, била изцяло посветена на семейството. Семейството имало три деца – Августин е имал брат и сестра. Прозвището “Аврелий” вероятно идва от по-късно объркване с митрополита на Картаген – Аврелий.
Като малък Aврелий Августин се отличава с богато въображение, красноречие и изключителна интелигентност. Но наред с това се изгражда като много противоречива и конфликтна личност, с особена непостоянност във възгледите си. С течение на времето обаче успява да намери вътрешен мир и става една от централните фигури в западната литература и в християнската мисъл.
Августин получава началното си образование в местното училище. С навършването на 17 години заминава за най-близкия културен център Мадавру, а след това в Картаген, където в продължение на три години учи реторика. По време на студентските си години изучава класическите автори и е пленен от латинската литература. Увлича го театъра, но същевременно не може да устои на удоволствията на живота. Въпреки желанието на майка му да се обърне към християнството, младежът избира светския и хедонистичен начин на живот. От дългата му и незаконна любовна връзка през 372 година се ражда неговият син Адеодат.
На 19-годишна възраст чете “Хортензий” на Цицерон и Библията. Произведението на Цицерон го разтърсва и той се отдава на изучаване на философията. Библията обаче го разочарова. Намира за особено отблъскващи противоречивите родословия в нея. В своето неуморно търсене на истината преминава от едно философско училище в друго. За още по-голямо разочарование на майка си през 373 година се присъединява към манихейската ерес и посвещава следващите десет години от живота си на тази гностична общност с радикални убеждения.
Изправен пред разочарованието, породено от невъзможността за постигане на пълна истина, Августин е изпълнен със скептицизъм. Но въпреки това не се обръща към християнството. Запознава се с учението на Платон и с неоплатонизма. Междувременно се занимава с преподавателска дейност в Таргаст. През 383 година заминава за Рим, но бързо се отегчава от римските училища. След като се запознава с префекта на Рим и научава, че той търси професор по реторика за императорския двор в Милано, приема тази длъжност. Така заема най-видната академична позиция в тогавашния латински свят.
В Милано посещава богослуженията на епископ Амвросий – една личност, която оказва голямо влияние върху неговия живот. Възхитен от проповедите на епископа, Августин започва да чете Посланията на апостол Павел. В начина му на мислене настъпва радикална промяна и той решава да скъса с манихейството. Посвещава цялата 386 година на методологично изучаване на християнството. Преминавайки от фазата на съмнението към вярата, през 373 година, точно на Великден, той и синът му приемат християнското кръщение. Августин оставя своята кариера и се отказва от женитбата си, отдавайки се служение на Бога. Решава да се върне в Африка. По време на пътуването му към родния дом, умира майка му.
Със завръщането си в Торгаст Августин продава целия си имот и раздава цялото си благосъстояние на бедните. Създава монашеско общество. Живее в бедност и уединение, посвещавайки се на молитва и на изучаване на свещените текстове. През 391 година предприема пътуване до Хипот. Местната общност го ръкополага за свещеник. Свещеническото му служение продължава пет години и е много ползотворно. Той взема активно участие в църковния живот и постига забележителен успех в борбата с еретичните учения, особено с манихейството. Става известен проповедник. Междувременно пише много от своите произведения. Философията му е симбиоза между християнството и древните учения, които представляват основата за формирането а неговите възгледи. Силно повлиян е от Платон. Неговото учение от своя страна ще окаже силно влияние върху Тома Аквински и върху реформаторите Мартин Лутер и Жан Калвин.
В своите “Изповеди” Августин описва духовния си път. Произведението му се утвърждава като едно от най-влиятелните автобиографични текстове в световната литература и става класика в християнството. Наред с това той е автор на повече от 11 съчинения, публикувани в над 240 книги. От неговите проповеди са запазени 350.
Августин умира на 28 август 430 година, на 75-годишна възраст, в Хипонт. Той намира смъртта си по време на обсадата на града от вандали. По-късно тялото му е преместено в базиликата “Сан Пиетро” в Павия, Северна Италия, където почива и до днес.
Католическата църква отбелязва паметта на Августин на 28 август, а православната – на 15 юни. Той е канонизиран за светец и е признат за един от Отците на Църквата (известен е като “баща на Църквата”). Покровителства пивоварите, печатарите и теолозите.
